Амбицията ни е „Български ВиК Холдинг“ ЕАД да бъде бенефициент и възложител на големи инфраструктурни проекти
Какво е състоянието, в което поехте ръководството на „Български ВиК холдинг“ ЕАД? Кои са най-актуалните предизвикателства, пред които сте изправени?
Искам да благодаря за възможността да дам интервю за изданието на строителния бранш - в. „Строител”, както и за поздравленията, които отправяте. Истината всъщност е, че аз преди около 6 месеца поех тази длъжност не сам, а с цял екип. Така че имах достатъчно време, за да мога да навляза в работата. Ако трябва да бъда наистина откровен, състоянието на самия Холдинг и като оперативно ниво, и като ниво на работа беше доста задоволително и положително. Заедно с Ирена Георгиева, с която сме новите изпълнителни членове, успяхме да направим един много добър екип между юрист и инженер, така че всъщност да решим част от спешните задачи към края на 2023 г. и с бодра стъпка да вървим към приключването им и към дейностите по 2024 г. Към днешна дата мисля, че до края на годината най-големите предизвикателства пред Холдинга ще бъдат няколко. Работим по Националния план за възстановяване и устойчивост изключително динамично. Също така подпомагаме дейността на МРРБ по новия Закон за ВиК, приемането на който е условие към НПВУ, и разбира се, целта всички ВиК оператори да бъдат присъединени към семейството на „Български ВиК Холдинг“ ЕАД си стои. Продължаваме да се развиваме. В края на 2023 г. област Силистра стана част от на „Български ВиК Холдинг“ ЕАД. Останаха още две дружества. Надяваме се през април, когато има насрочено събрание на ВиК Русе, да имаме положителен резултат и от там.
Кои са приоритетите, които си поставяте?
Те не могат да бъдат изброени с три или четири неща. Приоритетите пред отрасъл „ВиК” са много. Като цяло мога да откроя три основни. Още от създаването на самия Холдинг, преди около 3 години, основната идея и цел пред дружеството като структура е била той да бъде не само подпомагащ инвестиционните процеси, но и участник в тях. Тоест той да бъде бенефициент и възложител на големи критични инфраструктурни обекти, които всъщност не могат да бъдат изпълнени и включени в цената на водата, тъй като тя ще достигне до много високи стойности. Има такива обекти от национално значение, като нови водоизточници, довеждащи водопроводи за населени места, цели нови водоснабдителни и канализационни системи. За да бъде предадено това като задължение и възможност от страна Холдинга, чисто нормативно са необходими някои промени, по които работим. Това е един от основните ни приоритети.
Друго, което трябва да отбележа, е, че самата дейност на Холдинга през последните години, както и екипът ни се разраства. Възнамеряваме да създаваме нови дъщерни дружества, които да подпомагат все повече основните ни дружества, това са ВиК операторите. Имаме един такъв успешен пример с „ВиК Енерджи Груп“ ЕООД, където нещата вървят положително. Дружеството работи много добре, така че по негов образ и подобие искаме и за други подпомагащи дейности на ВиК операторите да мислим варианти за създаването и поддържането на такъв тип дъщерни структури.
И като трети основен приоритет мога да посоча финансирането и самите финансови инструменти, които досега използва Холдингът. Според мен те трябва да бъдат преосмислени. Ние изготвяме нови финансови правила, с които да разширим малко ветрилото за финансиране, и се насочваме към финансиране с финансовите инструменти, които Холдингът може да предостави за инфраструктурни и инвестиционни проекти. Искаме да спре практиката, която е наложителната и необходима, но порочна от финансова гледна точка, да бъдат финансирани оперативни разходи.
Това са трите приоритета, около които категорично цялото ръководство на Холдинга сме се обединили.
ВиК секторът е сред най-недофинансираните. Как виждате ролята на ВиК Холдинга в това направление и как той може да подкрепи сектора?
Аз идвам от сектора, от оперативната дейност на дружествата. Това, което казвате, е категорично вярно. Отрасълът като цяло е един от най-недофинансираните. Последните 30 г. мога смело да кажа, че вървим по инерцията отпреди 1990 г.
Радвам се, че през следващите 5 г. до края на 2029 г. се очаква сериозно завишение във финансирането на целия отрасъл по три европейски канала и през Приложение 3 към Закона за държавния бюджет за 2024 г. Надяваме се тази практика с приложенията към Закона за държавния бюджет да продължи. Очакваме в отрасъл „ВиК” в следващите 5 г. да бъдат инвестирани над 2,5 млрд. лв. Това е значително повишаване на стойностите, които са били оползотворявани от строителите като обем на работа през предходните 10-ина години. Тук вече е въпрос на строителен капацитет, за да могат тези средства да бъдат усвоени. Даваме заявка за устойчива работа за сектора за следващите 5 г. Това са средства, които, най-грубо казано, са на масата, но от нас зависи да си ги изработим и да ги вкараме в отрасъла. Това категорично ще бъде положително.
Холдингът също така има подкрепяща функция, той може да отпуска средства през финансовите инструменти за инфраструктурни инвестиционни проекти на своите дъщерни дружества и така да им даде достатъчно възможности те да оперират с повече средства, което ще подпомогне и цялостното финансиране на сектора. На този етап това са нещата, към които се стремим.
По какъв механизъм „Български ВиК Холдинг“ ЕАД ще осигури индексирането на строителните договори във водния сектор справедливо и навсякъде? Имате ли необходимия финансов ресурс и как стои въпросът с тези ВиК оператори, които не са част от Холдинга?
Това е много интересен за общата публика въпрос. През последните две години и половина сътресенията в пазарите в световен мащаб естествено дадоха отражение на нашия такъв. Категорично има нужда от индексация на част от договорите. Това обаче трябва да заявя, че е държавна и политика на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. „Български ВиК Холдинг“ ЕАД е и ще бъде част от инструмента за решаване на този проблем, но като политика и като разпределяне на тези индексации това, разбира се, минава през политическото решение на МРРБ и Министерски съвет. Има методика, която е приета от МС, която всъщност ясно казва как и по какъв начин трябва да бъдат изчислени тези индексации.
До този момент Холдингът е бил инструмент, през който в отрасъл „ВиК“ и в проекти с такава насоченост, най-вече по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“, сме изплатили суми по механизма до нашите дъщерни дружества. Но ние сме само инструментът и това трябва да бъде ясно. Ние следваме изцяло държавната и националната политика по тази тема. Дружествата, които не са към „Български ВиК Холдинг“ ЕАД, на този етап ние чисто правно и нормативно нямаме как да ги подпомагаме. Така че този въпрос как може да стане и дали може да стане индексирането към този тип бенефициенти може би трябва да бъде зададен към МРРБ. Към момента няма такъв механизъм за съжаление. Но колегите продължават да работят усилено и се надявам, че ще се намери правилният начин, по който необходимите компенсации да бъдат изплатени. Моето лично мнение е, че индексацията трябва да бъде за всички по методология, определена от Министерския съвет.
Мислите ли, че в бъдеще ще бъде добре и работещ вариант, когато се сключват договорите, да има клауза, която да предвижда индексация?
Това трябва да бъде обвързано с международни индексации, може би със Стоковата борса. Чисто техническите детайли на този етап са неясни. Аз не виждам нищо проблематично, даже това би било една сигурност и за двете страни. Тоест това не само от гледна точка на самия строител, но и от гледна точка на бенефициента е осигуряващо условие, че работата ще бъде довършена, тъй като през 2021-2022 г. и най-вече през 2023 г. бяхме изправени пред предизвикателството част от проектите поради липса на финансиране да не бъдат завършени, което е най-лошият вариант за всички страни. Това е юридически въпрос, който трябва да бъде разглеждан, но мисля, че може да се стигне до такъв работен вариант.
КСБ предлага в търговете да се прилагат договорите по FIDIC, където доколкото знам, има клаузи, касаещи индексацията. Какво е Вашето мнение?
Категорично съм за, ако се използват по правилния начин. Проблемът с договорите по FIDIC е, че няма достатъчно специалисти, които да работят по тях към днешна дата, и то с обема, с който работата предстои. Моето мнение за договорите по FIDIC е положително и вярвам, че през бъдещите години работата по тези договори ще даде резултат. Те са много по-подредени, много по-големи възможности дават, много по-гъвкави са от гледна точка на строителния процес. Това е нещо, което благоприятства всички страни. Според мен това би бил подходящ вариант за следващия програмен период, който е до края на десетилетието.
Необходим ли е закон за водоснабдяването и канализацията и на какви основни проблеми и въпроси трябва да даде отговор?
Категорично. Политическата, техническата, както и секторната общност в отрасъла на ВиК настоява от 10 години и изказва силна позиция, че трябва да има такъв закон. Моето мнение като специалист също категорично е, че закон за ВиК е необходим. Той трябва да обедини много наредби, включително и Закона за водите. В себе си трябва да включва цялостната политика на МРРБ към самия отрасъл. Такъв тип документ се изготвя. Но има няколко основни дискусионни въпроса, които през годините са били причина той да не бъде приет. Такъв въпрос е консолидацията, която е наложителна от моя гледна точка. България е достатъчно малка като обем територия, за да можем да имаме повече от 60 оператора. Това е абсурд, не работи, не е устойчиво и годините назад го доказаха. Много от общинските оператори са фалирали. Някои сега са във фалит или ще го обявят. Тази тема най-накрая трябва да намери решение. И това може да се случи с приемането на закона.
Другата основна дискусионна тема е за ценообразуването и за това кой ще регулира качеството на услугите и цените. Тези теми са много обширни, детайлни и професионални и ще ни е необходимо едно отделно интервю само за закона. Като цяло приемането му е включено в реформите по НПВУ, така че с умерен оптимизъм се надявам през предстоящите 9 месеца до края на годината този закон да бъде приет и да влезе в сила, с което да приключи т.нар. реформа във ВиК сектора и всъщност да видим дали през следващите години тя ще даде резултат.
Каква е ролята на иновациите и технологичното развитие в работата на „Български ВиК Холдинг“ ЕАД?
Радвам се, че ми задавате този въпрос. Ако трябва да определя трите най-големи проблема, пред които сме изправени, това са - физическата загуба на вода на първо място, на второ - неефективното отчитане и събиране на задълженията като цяло за услугите на водомерните стопанства, поддържането им и т.н., и третият е внедряването на нови технологии.
Тук, разбира се, основна роля има и самият манталитет на управление на дружествата, това че трябва повече работа с ръководствата, както и с персонала им. Категорично заявявам, че следващите месеци ще положим усилия с разговори, с посещения на терен и практически обучения всички тези процеси да бъдат показани на място на самите оператори и на управителите. Те много бързо и много ефективно водят до резултат. Аз лично съм се заел, защото там ми е силата, в тази дейност от задачите.
Другото, което стратегически виждам, е, че Холдингът трябва да изпълнява една мостова функция между дружествата и компаниите, които предлагат софтуерни продукти и нови технологии за внедряване на мрежите. От една страна, чисто комуникационно можем да бъдем такава връзка, а от друга, като финансов партньор можем да изграждаме пилотни проекти на териториите на някои от нашите дъщерни дружества. Да покажем, че иновативното работи, дава бързи резултати, и по този начин да стимулираме и другите дружества със собствени сили да внедряват все повече нови технологии.
Споменахте, че предвиждате разширяване на обхвата на Вашите услуги в бъдеще? Малко повече да ни разкажете за това?
Това е един от приоритетите на Холдинга. Тук отново ще спомена „ВиК Енерджи Груп“ ЕООД. Това е дъщерно дружество, създадено преди малко повече от година, но за този период то привлече 26 оператора като потребители. Надявам се до края на годината да обхване 100%. То работи много добре и предоставя възможно най-ниската цена на електроенергия, която е на непазарна стойност. По този начин ние ставаме гъвкави в много отношения. Самите оператори се убедиха, че няма по-добър вариант на този етап във ВиК сектора. Надявам се вече да не стигаме до тази ситуация, в която, образно казано, секира висеше над главите на някои от ВиК операторите, че ще им бъде спряна електроенергията. В тази насока мислим за разширяване на дейността на Холдинга. Една от дейностите, за които аз лично много настоявам и приветствам, е повишаване на проектната готовност на дружествата. Имаме финални настройки към самата идея и мисля, че ще я стартираме през следващия месец. Имаме и някои други идеи, но те са много сурови още за споделяне. Категорично работим за разширяване на дейността през други дъщерни дружества.
Каква е позицията на „Български ВиК Холдинг“ ЕАД по отношение на екологичните предизвикателства като загубата на вода и замърсяването на водните ресурси?
Ние се чувстваме много ангажирани към този проблем. Интересен е изразът „загуба на вода“, но истината е, че водата не се губи. Чисто практически голяма част от операторите я местят от едно място на друго и губят енергията, ресурса, материалите и, най-общо казано, средствата и остава екологичният отпадък от изразходените средства върху преместването на тази вода. Това е същината на загубата на вода, когато тя не е замърсена, тоест, когато не е стигнала до крайния потребител. Много хора си мислят, че ние губим тази вода. Тя на практика от гледна точка на кръговрата на водата не се губи, но екологичния отпечатък, въглеродния отпечатък от загубата й го има. Ние сме изразходили електроенергия, изразходили сме материал за отстраняване на аварията, гориво и други неща. Акцентирам на това, защото от хората този термин много се използва. Те си мислят, че плащат за водата, която достига до тях, всъщност плащат за услугата.
Какъв е общият процент на загубите на вода? Има ли такова изследване? Как оценявате като цяло този проблем?
Както казах и по-рано, към днешна дата това е може би най-големият проблем – общите загуби на вода за ВиК дружествата. Решаването му минава най-вече през подмяната на инфраструктурата. Тя е амортизирана и стара, години назад е била подменяна с недостатъчно бързи темпове. Значителна част от мрежите, над 60-70% на национално ниво, са построени преди 1990 г. с несъвършени технологии. Там загубите на вода са убийствени. Около 60% са на национално ниво. Има места, където са 90%. Това е нещо, което се казва и в доклада на КЕВР за миналата година, който бе представен пред Народното събрание. По тази линия категорично можем да помагаме през финансовите си инструменти за инфраструктурни и инвестиционни проекти, които нашите дъщерни дружества в най-критичните точки да подменят по най-бързия начин.
За опазване на околната среда от замърсени води от битова и индустриална дейност на потребители в последните 15-18 г. България като част от европейското семейство е получила стотици милиони левове допълнително финансиране, безвъзмездно. И към днешна дата, и през следващите 5 г. този канал на инвестиции всъщност ще бъде основен. Но така или иначе вече минаваме етапа, в който градове над 10 000 жители са обезпечени. Така че сега говорим за градове и населени места между 2 и 10 000 еквивалент жители, които трябва да бъдат осигурени от гледна точка на пречистване на отпадни води. Много сериозен е проблемът за нашата страна. Аз подхождам изключително отговорно. Подпомагаме дейно започването и завършването на тези проекти по ОПОС и НПВУ. Там има отделено значително финансиране. Разбира се, има част съфинансиране, но следващите години се очаква вече да навлезем в агломерации с еквивалент жители между 2 до 10 000.
Също така една от инициативите, която осъществихме тази година, е, че на 22 март – Световния ден на водата, направихме събитие на национално ниво – засаждане на дървета. Кръстихме инициативата „Засаждане за чисти води“. Засадихме над 3000 дървета на територията на цялата страна. Включиха се нашите служители от дъщерните дружества. Надяваме се това да стане ежегодна традиция и по този начин да направим своята малка стъпка към това да имаме по-чист въздух и по-чиста вода.
Къде е най-тежко положението със загубите на вода в България?
Това е труден за отговор въпрос. Няколко зони има в България с наистина големи загуби на вода. Това са Разград, Шумен, Хасково, Сливен и Добрич. Имаме няколко района със сериозни проблеми със загубите на вода, и там трябва да бъдат вложени повече усилия. Не мога да отговоря конкретно с едно населено място или една област.
Как ще се подпомага изграждането на ВиК инфраструктурата в малките населени места, защото там е най-сериозен проблемът с липсата на вода?
Когато човек влезе в оперативната работа на едно дружество, ясно и от финансовите разчети, както и от самата дейност вижда, че значителните по обем разходи и приходи са концентрирани в големите областни центрове. В момента, в който едно дружество стане финансово устойчиво, моята позиция е категорична, че то само може да обърне по-сериозно внимание върху по-малките населени места. От друга гледна точка общините са основен съсобственик на активите и инфраструктурата. В общия случай в малките населени места над 90%. Така че общината не може да избяга от тази своя функция, тя трябва да бъде активен партньор на тези дружества. В едно стабилно финансово състояние, устойчиво във времето и при добро управление категорично заявявам, че самите ВиК оператори обръщат внимание и решават критичните проблеми. Удължават многократно живота на остарялата мрежа, като подобряват и услугата в по-малките населени места. За да се случи това, първоначално самите оператори имат нужда от помощ в големите областни градове и централните общински градове, където тези инвестиции са много по-големи и те през цената на водата нямат възможността да бъдат направени. Философията и политиката от оперативната страна на Холдинга е да търсим варианти да подпомогнем дружествата в тези ключови централни точки. По този начин да им дадем достатъчно финансова стабилност за тях самите през следващите години, за да могат те да обърнат все повече внимание върху по-малките населени места.
По-малките населени места преди нямаха право да кандидатстват по европейските програми. Промени ли се това?
За първи път се отваря ветрилото между 2 и 10 000 еквивалент жители. По НПВУ се разглеждат именно този тип населени места, което всъщност е една стъпка напред. Има някаква възможност да се подпомагат и по-малките градове. Разбира се, тези, които са под 2 хил. жители, могат да минат през Програмата за развитие на селските райони. Тези, които са между 2 и 10 000 еквивалент жители - през Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), през финансиране на общините и през Приложение 3 на Закона за държавния бюджет. Повярвайте, че много обекти се включиха през Приложение 3.
Какви са възможностите за партньорство с общините и други заинтересовани страни?
Всяка една община е на 90% собственик на актива, който ние поддържаме. Те са собственик на инфраструктурата, за която ВиК дружеството отговаря. Така че с голяма част от тези общини нашите дъщерни дружества имат подписани договори през Асоциациите за ВиК. Тази връзка и това партньорство е вече направено, ежедневно е и никога не е прекъсвало. Да не говорим, че всяка една строителна процедура минава както през ВиК оператора, така и през общината.
За подобряването на тази връзка ние трябва да работим с нашите управители, но и с местната власт. Истината е, че е необходима активност и от двете страни. На всички от управителите категорично сме заявили подкрепата ни и институционална такава. Ако имат задълбочаващ се проблем, нека си извървят правилния ред на комуникация, за да може ние да се опитаме от страна на министерството да стигнем до местната власт, тъй като на практика и общините са свързани с МРРБ, както и самите ВиК оператори. Една добра комуникация всъщност е ключът те да работят успешно и като партньори заедно.
Мога да дам добри примери за някои места. Правят се съвместни проекти. Подменя се ВиК инфраструктура. Общината след това минава и асфалтира. Аз им казвам т.нар. местни ТКЗС-та между община и ВиК, където всъщност с една добра комуникация могат да постигнат наистина впечатляващи резултати. Там, където общината асфалтира, ВиК дружеството подменя отдолу и обратното. Въпрос е на комуникация.
Какви са възможностите за сътрудничество с Камарата на строителите в България? От името на председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев искам да отправя покана за среща с КСБ.
Това е може би моята първа стратегическа цел. В момента, в който „Български ВиК Холдинг“ ЕАД има възможността да бъде бенефициент и възложител на големи инфраструктурни проекти, надявам се тази връзка да стане много практически активна и важна. На този етап институционално, даже и към днешна дата, и МРРБ, и Холдингът работят много активно с КСБ от гледна точка на промени в различните нормативни актове, законови и подзаконови рамки. Знам, че доста сериозно се ползва експертизата и опитът на строителите, тъй като за да има ефективност самата законова уредба, тя трябва да е в динамична среда, трябва да дойде от практиката, трябва да дойде от хората от бранша. За да можем да бъдем гъвкави законотворци, нашата дейност може би ще бъде именно да водим тази комуникация между МРРБ и строители и да даваме добри и качествени съвети кои неща да бъдат променени и кои не. Така че по този начин го виждам към днешна дата. В бъдеще се надявам да имаме и договорни, и чисто професионални работни отношения.
Благодаря за поканата за среща в КСБ и приемам, ще уточним конкретна дата.
На 3 април в. „Строител“ става на 15 г. Какво е мнението Ви за изданието? Полезно ли Ви е, следите ли го и какво ще ни пожелаете?
Аз преди 15 г. бях студент в Университета по архитектура, строителство и геодезия и още от първото издание на вестника имах постоянен достъп до него. В един кабинет по английски, където много странно, но точно там оставяха новите копия. Още тогава помня, че с интерес съм следял всеки брой. През годините, няма да бъда лицемерен, в зависимост от местоработата си и от местоживеенето си, защото съм ги сменял, съм загубил цялостния поглед върху самия вестник. Вярвам обаче, че вестникът на бранша трябва да излъчва една институционалност. Трябва да бъде източник на доверие. На първо място това Ви пожелавам и на второ място - да давате информацията абсолютно без всякакъв субективизъм - нито от страна на бизнеса, нито от страна на институциите, да бъдете възможно най-реалният поглед върху процесите. Защото ако спрем да си казваме истината, това е началото на едни други времена, които не бива да се връщат. Пожелавам Ви още дълги години да бъдете трезвият поглед между бизнеса и институциите!
Източник: в.Строител
Снимки: в. Строител
