Г-жо Георгиева, Вие сте изпълнителен директор и зам.-председател на УС на „Български ВиК холдинг“. Кои са предизвикателствата, пред които се изправяте в процеса на своята работа?
Като принципал на 25, а съвсем скоро и на още един ВиК оператор, „Български ВиК холдинг“ ЕАД осъществява координация на модела на управление и функциите на дружествата от структурата. Работата е динамична, интересна и много отговорна. Нашият екип е ангажиран както с ежедневните проблеми на ВиК дружествата по управление на ВиК активите и предоставяне на качествени ВиК услуги за населението и индустрията, така и с наблюдение и всякакво съдействие – административно, финансово, при изпълнението на ключови инфраструктурни обекти с финансиране от европейски структурни фондове. Предизвикателствата са много и различни всеки ден – от чисто човешките взаимоотношения в колектива на холдинга, до строго професионалните – от обикновените жалби на неудовлетворени потребители до сложните технически и юридически казуси в отрасъл ВиК.
Анализи показват, че в Европа ще има още по-големи суши. А в България недостигът на вода е свързан и с други сериозни проблеми, различни от климатичните изменения. Какви мерки предвижда холдингът срещу режимите на вода и риска от безводие у нас?
За съжаление, такава е тенденцията в световен мащаб. Все повече големи градове са застрашени от безводие и все по-голям процент от хората по света живеят в условия на воден стрес. Примерите в последните години са много, като най-емблематични са „нулевият ден“ в Кейптаун, водната криза в Калифорния, сушата в Североизточна Каталуния (Барселона), Истанбул също е изправен пред сериозни предизвикателства, свързани с водоснабдяването. По-голямата част от държавите в Южна Европа – Гърция, Кипър, Италия, Испания и Португалия, попадат в най-рисковата група. България ги следва, като към момента все още има по-стабилни показатели по отношение на наличието на възобновяеми ресурси от пресни води. В световен план вече е въведен терминът „климатични мигранти“ и вероятно тепърва ще ставаме свидетели на тези движения и процеси.
У нас също може да бъдат дадени редица примери – ежегодните проблеми с водоснабдяването на Плевен и Ловеч, които се дължат на намаления приток на р. Черни Осъм, водната криза в Перник, голям брой малки населени места както в Източна, така и в Централна и Южна България, чиито водоизточници пресъхват през топлите месеци на годината. Почти всички ВиК оператори в различна степен са потърпевши от засушаването, като проблемът е най-осезаем през лятото, когато притокът на вода в повърхностните и подземните водоизточници е силно намален, а потреблението е най-високо.
Опитът показва, че няма как непосредствено да влияем на климатичните промени и единственото ефективно решение за ограничаване на ефекта от тях е свързано с намаляване загубите на вода и ефективно управление на наличните водни ресурси. Една от многото цели, които като екип сме си поставили, е повишаване на информираността на обществото за проблемите в отрасъла и стимулиране на промяна към по-добри практики в управлението на водите.
Както знаете, „Български ВиК холдинг“ ЕАД беше създаден и в резултат именно на осъзната необходимост от страна на правителството на Република България за решителни превантивни мерки, свързани с борбата с неблагоприятните последици от климатичните промени (основно засушаването). В тази връзка, ние като екип ще работим за по-доброто управление на наличните ресурси и системи, като към това трябва задължително да включим качествен, редовен и точен мониторинг на водоизточниците, подобряване на техническото и експлоатационното състояние на инфраструктурата и разбира се, нещо крайно подценявано – анализ на рисковете с план за действие при различни сценарии. Това са доста амбициозни планове, за реализацията на които трябва да се повиши капацитетът на операторите, да се подобри квалификацията на служителите им и тяхната мотивация. Успоредно с това е необходимо да се търсят механизми за устойчиво финансиране на ВиК операторите, така че да се гарантира сигурността на дейността им по предоставяне на все по-качествени ВиК услуги, отговарящи на все по-строгите нормативни и екологични изисквания в Европа. Очаква ни много работа.
Очаква се приемане на закон за водоснабдяването и канализацията. Мислите ли, че е необходимо да има такъв нормативен акт и защо? Какви системни проблеми в отрасъл ВиК трябва да реши той?
Към момента материята на водоснабдяването и канализацията е уредена основно в два закона – Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, към които се допълва уредба, съдържаща се в Закона за устройство на територията, Закона за здравето, Закона за енергетиката и др. На подзаконово ниво уредбата е детайлизирана в множество подзаконови нормативни актове, издадени по прилагането на посочените закони и по изрична легална делегация.
Тази уредба е приемана в различни години, като невинаги е постигано необходимото вътрешно съответствие на ниво нормативен акт и синхрон с уредбата в други нормативни актове. От това изброяване може да се изведе една съществена причина да се иска закон за ВиК – обособяване и кодифициране на материята, свързана с водоснабдяването и канализацията, така че да е налице съдържателна и непротиворечива кореспонденция с общата уредба на водите – като национален ресурс, водни обекти и водностопански системи и съоръжения. Този закон би следвало да съхрани всички съществуващи добри нормативни разрешения, като в същото време предложи текстове, които да усъвършенстват регламентацията там, където това е необходимо.
В обобщение – законът за ВиК би следвало да съдържа адекватна спрямо актуалните състояния и процеси цялостна, непротиворечива и концептуално издържана уредба на кръга от обществени отношения, свързани с водоснабдяването и канализацията – дейности, чието значение за съвременния човек е жизненоважно.
И още, новият закон предвижда задължително окрупняване на ВиК дружествата по региони. Ще бъде ли завършен този процес у нас и как това ще повлияе на ВиК отрасъла?
Към настоящия момент „консолидацията“ е представена като цел в политически документ – Стратегията за развитието на водния сектор с хоризонт 2023 г., но не и в легална норма. Това предопределя и неприключения процес по окрупняване на ВиК операторите по административен или друг признак. Нашият екип вярва, че консолидацията е правилната стъпка за едно по-добро управление на ВиК инфраструктурата в страната, без да отричаме правото на всички собственици (общини и/или държава) да участват активно в управлението на ВиК активите си.
Консолидацията на практика е задължителна, доколкото това е едно от основните изисквания за осигуряване на финансиране по европейските програми към настоящия момент. Голяма част от областите в страната пропуснаха реална възможност за получаване на значителни и безвъзмездни средства за изграждане и/ или реконструкция на ВиК мрежи и съоръжения, включително и ПСОВ. Тези инвестиции са невъзможни за реализация със собствени средства през цената на услугите, а тяхното значение е ключово за постигане на съответствие с приложимото национално и европейско законодателство в областта на питейните води – Директива 98/83/EC за качеството на водите, предназначени за консумация от човека, както и за опазването на околната среда от вредните последици, причинени от заустването на отпадъчни води от населени места – постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистване на градските отпадъчни води. Мнението ми е, че отговорното поведение на местната и централната власт предполага да се работи (и да се създадат законови предпоставки) именно за окрупняване, така че да се постигнат т.нар. икономии от мащаба и спазване на принципите за солидарност и максимална равнопоставеност на потребителите.
ВиК операторите в България много пъти са критикувани, че не успяват да изпълнят своите 5-годишни бизнес планове. На какво отдавате това и как може да бъде преодоляно?
Бизнес планирането е сложен процес, а когато това се прави за петгодишен период и за толкова специфична дейност като предоставянето на ВиК услуги, задачата се усложнява още повече. ВиК операторите изпълняват своите планове на едно доста прилично ниво. Да, сигурно е възможно изпълнението да се различава от планирането, но да не забравяме, че то се базира на прогнози. Към настоящия момент има голям брой показатели и аспекти от дейността им, на които дружествата на практика нямат механизъм да влияят. Това са потреблението, наличието и количеството на ресурсите, цените на електроенергията, строителните материали и консумативи, дори минималната работна заплата. През последните години имахме доста ярки примери именно за ситуации, в които изпълнението на бизнес плановете не осигуряваше възможност и сигурност на операторите да покриват нормалните разходи за дейността си и в същото време да следват заложените инвестиционни, ремонтни и други програми.
Бизнес планирането е нещо изключително полезно, то трябва да задава рамката, да следва стратегическите цели на дружествата и посоката за тяхното развитие, трябва да е реално и да се базира на изпълними стъпки, като при необходимост да има лесна възможност за промени и актуализации. ВиК дружествата по своята същност са квазипазарни субекти – извършват дейност в среда, в която цените на предоставяните от тях услуги са строго регулирани, докато разходите се формират на пазарен принцип – ръстът на разходите превишава ръста на приходите. В този контекст промяната на периода, за който се изготвят бизнес плановете, може да има добър ефект по отношение на точността на прогнозите и съответно положителен резултат при прилагането и изпълнението им.
Какво предстои на „Български ВиК холдинг“ като задачи през настоящата година?
Годината се очертава като натоварена и изключително динамична. Предстои изпълнението на фаза 2 на част от проектите, финансирани по ОПОС 2014 – 2020, предстои кандидатстване на допустимите бенефициенти по процедура „Изграждане на ВиК инфраструктура за 7 ВиК оператора“ по приоритет „Води“ на Програма „Околна среда 2021 – 2027 г.“ и разбира се, предстои изпълнението на инвестиция C9.I1 „Програма за изграждане/ доизграждане/реконструкция на
водоснабдителни и канализационни системи, включително и на пречиствателни станции за отпадъчни води за агломерациите между 5000 и 10 000 еквивалент жители“ от Националния план за възстановяване и устойчивост. „Български ВиК холдинг“ ЕАД е определен като краен получател за реализация на мерките, дефинирани в програмата. В нея са идентифицирани проекти за изграждане и доизграждане на канализационни и водоснабдителни мрежи, на градски пречиствателни станции за отпадъчни води, като в обхвата на плана попадат агломерации под 10 000 еквивалент жители. Нашата цел е с изпълнението на инвестицията да се изградят и/или реконструират минимум 10 бр. ПСОВ и около 250 км водоснабдителни и канализационни мрежи. Няма нужда да споменавам големите ползи и необходимостта от реализацията на такива значими инфраструктурни проекти както за повишаване качеството на ВиК услугите в съответните населени места, така и за положителния ефект върху околната среда.
БАВ има много добри взаимоотношения с „Български ВиК холдинг“. Какви са възможностите за съвместно сътрудничество между дружеството и сдружението занапред според Вас?
През дългогодишната си дейност БАВ винаги е подкрепяла ВиК операторите в страната. Благодарни сме на екипа Ви за експертизата и заинтересоваността. Разчитаме, че и занапред ще следите процесите в отрасъл ВиК, ще информирате професионалните среди за европейските и световните тенденции, за добри практики, ще организирате форуми за споделяне на опит, ще отваряте дискусии по важни теми, ще бъдете наблюдател и критик на нашата дейност, и не на последно място – ще спомагате за подобряване нивото на информираност на експертите, индустрията и обществеността. Ние от „Български ВиК холдинг“ ЕАД виждаме Вашата роля именно като посредник, разбиращ проблемите на българските ВиК оператори, но и разбиращ нуждите на всички нас като потребители на ВиК услуги. Богатият опит на Вашата асоциация в отрасъла я прави идеален партньор за тази инициатива и сме развълнувани от потенциалните ползи, които подобно добро сътрудничество може да донесе.
Източник: Списание "Булаква", бр. 2/2023
